Ще направя анализ на първата ми (надявам се, не и последна) победа от протичащият в момента турнир на ChessFish.com.
За целта на анализа, и за да е по-интересно на широката публика, ще направя съпоставка с историята. Използвам текстове на Александър Стоянов, от форума на списание БГ Наука.
В сюжета на изиграната партия тук, армията на Филип V Македонски ще изпълняват белите фигури.

Бели: VIKTOR950
Черни: Kidon

1. d4 g6 2. e4 Bg7 3. Nf3 d6 4. Bc4 h6 5. O-O Nd7 6. b4 a6 7. c3 e6 8. Bf4
g5

Това не е Пирц-Уфимцев, както помисли едно дете, видяло позицията ми в партията срещу Кирил Георгиев.

9. Bg3 ...

Диаграма 1

След избора на дебют, тук е мястото, на което се спрях за да изградя план. Обикновенно твърдя, че да имаш грешен план е по-добре от това, да нямаш никакъв.
Анализ на временното положение от страна на черните:
- Белите са насочили своите сили в центъра на дъската, но нямат конкретни заплахи. Това позволява контра-настъпателни действия по фланговете.
- Като слабо отбелязвам присъствието на офицер на полето c4 - в случая е много лесно да бъде изгонен оттам със същевременно развитие на черните фигури. За отбелязване е, че ограден от своите пешки, този офицер почти не играе и "изгонването" му е спорна тема. Все пак го има като вариант.
- Пешката на c3 не си е на мястото, тъй като пречи на развитието на коня и е лесно да бъде атакувана при необходимост.
- Като цяло идеята на белите, според мен, е да нападат през центъра с масирана поддръжка от тежките фигури в дълбочина. Оттук идват и асоциациите ми с т.н. "Македонска фаланга".
План за развитие:
- В избраното начало черните могат да прехвърлят бойни единици както на царският, така и на дамският фланг. Това може да се осъществи бързо, което e една от силните им страни в позицията. Конкретни планове: Ng8-e7-g6-h4, Nd7-f6-h5, g5-g4, h6-h5, b7-b6 с последващо фианкетиране на офицера на големия диагонал a8-h1.

Историческа извадка

Сражението при Киноскефале (197г. пр.н.е.), се разиграло в района на поредица от хълмове, разположени не далеч от град Фера в Тесалия, наречени Кучешките глави (Кюноскефалай). И Полибий и Тит Ливий отбелязват че хълмовете били сравнително високи, със суров, пресечен терен и без някаква значителна растителност.

Македонската армия
Филип V Македонски разполагал с около 25500 души, от които 16000 педзетайри, 2000 пелтасти, 5500 лека пехота от Тракия, Илирия и Крит и 2000 конници, част от които тесалийци. За разлика от римската пехота, която използвала гъвкавия и маневрен разпръснат строй, македонците се строявали във фаланга. Това бойно формирование се състояло от плътно наредени пехотинци, които използвали своите дълги копия (сариси - ок. 4,5 до 5,5 м), държейки ги с две ръце. Фалангата се строявала в дълбочина от 14 до 16 реда, като основно нейно подразделение било синтагма, съставена от 256 души. 6 синтагми образували 1 таксис, а 6 таксиса образували фаланга. Реално в битката участвали само първите 5 реда, тъй като копията на следващите, не достигали до противниковия строй. Копията се държали наклонени напред, като първи и втори ред ги държали в почти хоризонтално положение, а следващите редове постепенно намалявали ъгъла на наклон, като последните редове държали копията си прави. В резултата се получавало “таралеж” от копия, като тези копия, които достигали противника нанасяли удар, а останалите, били толкова на гъсто наредени, че покривали главите на войните от предните редове и ги пазели от стрелите на врага. Когато влизали в сражение, задните редове натискали със щитовете, войниците пред себе си, като по този начин давали допълнителен тласък и увеличавали атакуващата сила на фалангата. В своя разбор на македонската тактика, Полибий отбелязва, че атаката на фалангата е неустоима, но тя има една голяма слабост – липсата на маневреност. Практически, в момента, в който противника успее да удари фалангата по фланга или в гръб, войниците ставали лесно уязвими, а формацията се разпръсвала. Освен сариса, македонската пехота била въоръжена с къси мечове, които използвали в краен случай. Защитени били от нагръдник или броня, които покривали торса, но оставали врата и раменете открити, което позволявало на войниците по–лесно да използват своите копия. Щитовете на македонската фаланга, за разлика от гръцката, били далеч по–малки, тъй като педзетайрите трябвало да държат сарисите с двете си ръце. Ето защо фалангата била силно уязвима към стрели и копия, които леките противникови части запращали срещу нея. Македонските шлемове, подобно на римските, и за разлика от по–плътните гръцки, оставяли очите, носа и устата открити за по–голяма видимост. В армията на Филип V имало и тесалийска конница – легендарната кавалерия от времето на Александър, която все още се ползвала със славата на елитна и страшна за противниците военна част. Били въоръжени с лека броня или нагръдник, а при атака използвали своите дълги копия (ксистон) или мечове. На главите си носели плетени сламени шапки, със широка периферия.

Римската армия
Пратеникът на Рим - Тит Квинкции Фламинин, разполагал с около 33000 души армия под свое командване. В това число се включвали етолийската конница, наемниците от Епир, както и бойните слонове, осигурени от нумидийския цар Масиниса.
Основната част от римската войска, била съставена от мъже служили срещу Ханибал в Италия, а след това и в Епир, по време на Първата Македонска война. Това били войници с богат опит, които вече са печелили сражения, срещу противници, служещи си със различни военни способи и методи за водене на сражение – картагенци, испанци, нумидийци, македонци, илири и т.н. Основната бойна формация на римската армия бил манипуларният строй – основен начин на построяване на войниците по време на ранната Република, чак до реформите на Гай Марий. Войниците, а и самите манипули се подреждали в шахматен строй на бойното поле, което правело римския боен ред изключително гъвкав, маневрен и лесно нагодим към непрекъснато променящите се условия по време на битката. Римляните използвали къси метателни копия (pillum), с които замеряли противника от близко разстояние, след което в действие влизали късите римски мечове (gladius), с които легионерите промушвали и разсичали противниците си. Защитното снаряжение на римския пехотинец, се състояло от правоъгълен щит, със заоблени краища (scutum), който бил направен от дърво, обковано с тънък метален пласт. В средата а щита имало метален “пъп” (umbo), който легионерите използвали за да отбиват копия, стрели и мечове. Щитовете имали овална, полуцилиндрична форма. Това позволявало изпратените от врага стрели и копия да се “плъзгат” по повърхността на щита, което до голяма степен неутрализирало пробивната им сила. Главите на войниците били пазени от шлемове (galea), покриващи тила, горната част на главата и лицето, оставяйки очите, устата и носа открити, което позволявало по – добра видимост. Бронята (lorica) предпазвала раменете и торса. Най – често се състояла от метални ленти, свързани по между си със специални ремъци, направени от кожа.
Етолийската конница била може би най – елитната кавалерийска част в цяла Елада. И Ливий и Полибий твърдят че етолийците превъзхождали останалите гърци в кавалерията толкова, колкото им отстъпвали по отношение на пехотата.7 Били въоръжени със стандартното за средиземноморските конници снаряжение – дълго копие (ок. 2,5 – 3 м), лека броня или нагръдник, защитаващи торса и шлем, покриващ горната част на главата, а по някога носели широкополи плетени шапки (като тесалийската кавалерия, например – бел. авт.)

9. ... Ne7 10. Re1 Ng6 11. a4 h5

Моментът на изненадата винаги е важен. Предполагам, че Виктор очаква рокада или подриване на центъра посредством е5.
Както се вижда по-горе обаче, моят план е съвсем друг.

12. h3 e5

Целта сега не е подрив, а завличане на коня. Виктор обаче, има съвсем друг план.

13. Qb3 Qe7 14. Qc2 g4 15. hxg4 hxg4 16. Nh2 Nf6 17. dxe5 Nxe5 18. Bb3 Nh5 19. Bxe5 Bxe5 20. g3 Qg5 21. Nd2 ...

Диаграма 2

Според мен най-слабият ход на белите. Оттук започва атаката за реализиране на преимуществото в развитието. Дамата на белите е далеч и не може да помага, така че може да се направи жертва за извличане на царя в средата на бойното поле.

Историческа извадка

Битката
Принуден от мъглата да се разположи на лагер, Филип, изпратил своя резерв да заеме върха на хълмовете, разположени в тила на армията му. Именно там те се срещнали с една част от хиляда пехотинци и десет конника, която Фламинин бил изпратил напред, за да разузнае. Мъглата, която все още не се била вдигнала, затруднявала видимостта и римляните забелязали своите врагове, едва когато били в непосредствена близост до тях.
Завързало се сражение, в което противниците си разменяли спорадични атаки. И двете подразделения изпратили вестоносци до своите пълководци. Междувременно, римския отряд, който бил числено превъзхождан от македонския резерв, започнал да отстъпва под натиска на противниковите сили. Когато Фламинин научил че войниците му губят инициативата в разразилата се битка, той изпратил етолийската кавалерия, начело с Еуполем и Архедам, както и двама от своите трибуни, начело на 500 конници и 2000 пехотинци. Пристигането на подкрепленията сякаш дало крила на римляните и те подновили атаката си срещу македонците, които, макар да се защитавали храбро, започнали да отстъпват обратно по хълма към своята предишна позиция, като междувременно изпратили нови вестоносци при Филип, молейки го за помощ. Македонският цар, който не очаквал главното сражение да се състои в този ден, бил разпуснал армията си да търси храна и припаси. Когато получил вестта за развоя на сражението, той изпратил Хераклид от Гиртон, начело на тесалийската конница, Леон, командир на македонската кавалерия и Атенагор, заедно със всички наемници с изключение на тракийците, да помогнат на притиснатите македонски части.
Сега на свой ред македонската армия преминала в контранастъпление и изтласкала римляните от височините. Само отличните качества на етолийската конница спасили римляните от пълен разгром и позволили на пехотата да се прегрупира в подножието на хълма и да посрещне атаката на македонската армия. Следейки развоя на битката, Фламинин събрал цялата си армия и я извел от римския лагер. След като държал кратко слово, в което вдъхвал кураж на войните си, припомняйки предишните победи на римското оръжие над македонците, Фламинин се заел да подреди войската си за бой. На дясното крило разположил пехота, а пред нея подредил бойните си слонове, като им дал заповед да останат нa място, а той самия, начело на лявото крило, и прегрупиралите се части, повел атака срещу противника.
Междувременно, Филип събрал тази част от армията си, която не била напуснала лагера в търсене на провизии и започнал да изкачва хълмовете, за да се съедини с частите, които вече се сражавали срещу римляните. В лагера си, Филип оставил Никанор Слона да се погрижи останалата част от армията да се събере и да се включи в сражението възможно най – скоро. Когато обаче достигнал височините и видял, че армията му отстъпва под натиска на римляните, македонският цар съсредоточил своята пехота и пелтасти на десния фланг, като им заповядал да увеличат дълбочината на своите редове. След което дал заповед за атака надолу по хълма, за да помогне на отстъпващите части. По същото време, Фламинин и неговата част се озовали в предните редове на римската войска и също атакували.
Последвал яростен сблъсък, а виковете на армиите огласили бойното поле. Десният фланг на македонците, предвождан лично от Филип успешно се включил в сражението и взел превес над римските части, водени от Фламинин. За разлика от десния фланг, центъра на македонката армия, представлявали една разтеглена колона, която все още се разполагала на бойното поле и не били заели позиция. Лявото крило току що било завършило изкачването на хълмовете и едва сега започнало да се показва по билото.
Междувременно, Фламинин, виждайки че левият му фланг не може да устои на атаката на фалангата и започва да губи терен, се прехвърлил на десния фланг. След като забелязал състоянието на македонският център и ляво крило, той дал заповед слоновете и манипулите от десния римски фланг да настъпят срещу противника.
Македонците, които все още не били съумели да изградят стабилен боен ред се обърнали в бягство още преди да се срещнат лице в лице с противника. Римската армия започнала да ги преследва и да избива бягащите войници. Един от трибуните, начело на двадесет манипули, взел решение да не гони врага а да атакува във фланг македонските части, водени от Филип. Той успял да заобиколи македонците и да удари фалангата им в гръб. Настъпващите до този момент македонски сили, притиснати от двете страни от римските войници, загубили единството на своя строй и започнали да отстъпват безредно, преследвани от римляните.
Филип V се изтеглил от бойното поле, заел една от височините и виждайки приближаващите се римски части, събрал около себе си колкото могъл тракийци и македонци и отстъпил на север. Фламинин позволил на армията си да продължи преследването още малко, но след това спрял своите хора и се отправил към македонският лагер. Този бърз отказ от преследване на врага щял да бъде подложен на множество критики от противниците му в Рим.
Така завършила битката при Киноскефале. По думите на Полибий, римляните загубили 700 души, а македонската армия – 8000 убити и 5000 пленници.

21. ... Nxg3 22. fxg3 Bxg3 23. Re2 Bxh2+ 24. Rxh2 Qe3+ 25. Kh1 ...

Следва неспасяем мат.

25. ... Rxh2+ 26. Kxh2 g3+ 27. Kh1 Qh6+ 28. Kg2 Qh2+ 29. Kf3 Qf2# 0-1

Използваният материал, съпроводен от връзки към оригиналните източници, е достъпен на адрес:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3773