Климатични тенденции през 20 век
В обширна колективна студия на учени от 13 страни се констатират явните климатични промени през 20 век, настъпили в условията на глобалното затопляне...
В студия, публикувана в “Жърнал оф джеографик рисърч”, 24 автори от 13 страни анализират най-голямото досега количество данни за температурите и валежите през 20 век. Целта е да се установят климатичните промени в условията на глобалното затопляне. Климатологът Алберт Клайн Танк от нидерландската метеорологична служба обяснява:
”Може да се каже, че са анализирани всички данни, с които разполагаме, това са данни от общо 8000 метеорологични измервателни служби, т.е. от всички онези, които от 1950 година ежедневно правят измервания. Наистина можем да кажем, че сега имаме глобален поглед върху климатичните промени. Изводът е, че през последните 50 години климатът е претърпял явни промени в световен мащаб.”
Климатологът има предвид влиянията върху климата, които конкретно усещаме: необичайните горещини през лятото, пролетните температури през зимата. Климатичните крайности зачестяват в световен мащаб, казва английският метеоролог Малкълм Хайлук:
“Наблюдаваме тенденция към все по-чести температурни крайности в цялата планета. Броят на свръх горещите дни и топлите нощи силно се е увеличил през последните 60 години.”
Според метеорологичните данни нощите с температури по-високи от средните са 25 повече, отколкото през 1950 г. От друга страна, броят на особено студените нощи е намалял почти също толкова. Тенденцията се наблюдава в световен мащаб и се проявява особено критично през лятото. Според Алберт Клайн Танк по-непоносими са не толкова горещите дни, колкото горещите нощи. В студията се обръща внимание и на тропическите области. На екватора дневните климатични крайности очевидно са по-често явление, отколкото, например в Централна Европа.
“В тропическите региони, казва Малкълм Хайлок, броят на изключително горещите дни и топлите нощи е десет пъти по-висок, отколкото през 1950 г. Това е драматично развитие, което засяга региони като Северна и Южна Америка и Африка.”
В новата климатична студия за пръв път се публикуват данни от редица бедни страни, за които досега почти не са били налице такива данни. С други думи, студията запълва “бели петна” в познанията за климатичното развитие и промени. Добра вест са констатациите за валежите. Очевидно климатът е станал по-влажен, през 20 век количествата валежи са се увеличили. Но и по отношение на валежите се констатира тенденция към зачестяване на крайностите. Например, увеличаване броя на силните валежи. Докъде може да доведе това, показаха големите наводнения през последните години. Климатолозите ще продължат работата си, тъй като в климатичната карта на света все още има “бели петна”, особено що се отнася до Африка и Южна Америка.
Източник: http://www2.dw-world.de/bulgarian/
В студия, публикувана в “Жърнал оф джеографик рисърч”, 24 автори от 13 страни анализират най-голямото досега количество данни за температурите и валежите през 20 век. Целта е да се установят климатичните промени в условията на глобалното затопляне. Климатологът Алберт Клайн Танк от нидерландската метеорологична служба обяснява:
”Може да се каже, че са анализирани всички данни, с които разполагаме, това са данни от общо 8000 метеорологични измервателни служби, т.е. от всички онези, които от 1950 година ежедневно правят измервания. Наистина можем да кажем, че сега имаме глобален поглед върху климатичните промени. Изводът е, че през последните 50 години климатът е претърпял явни промени в световен мащаб.”
Климатологът има предвид влиянията върху климата, които конкретно усещаме: необичайните горещини през лятото, пролетните температури през зимата. Климатичните крайности зачестяват в световен мащаб, казва английският метеоролог Малкълм Хайлук:
“Наблюдаваме тенденция към все по-чести температурни крайности в цялата планета. Броят на свръх горещите дни и топлите нощи силно се е увеличил през последните 60 години.”
Според метеорологичните данни нощите с температури по-високи от средните са 25 повече, отколкото през 1950 г. От друга страна, броят на особено студените нощи е намалял почти също толкова. Тенденцията се наблюдава в световен мащаб и се проявява особено критично през лятото. Според Алберт Клайн Танк по-непоносими са не толкова горещите дни, колкото горещите нощи. В студията се обръща внимание и на тропическите области. На екватора дневните климатични крайности очевидно са по-често явление, отколкото, например в Централна Европа.
“В тропическите региони, казва Малкълм Хайлок, броят на изключително горещите дни и топлите нощи е десет пъти по-висок, отколкото през 1950 г. Това е драматично развитие, което засяга региони като Северна и Южна Америка и Африка.”
В новата климатична студия за пръв път се публикуват данни от редица бедни страни, за които досега почти не са били налице такива данни. С други думи, студията запълва “бели петна” в познанията за климатичното развитие и промени. Добра вест са констатациите за валежите. Очевидно климатът е станал по-влажен, през 20 век количествата валежи са се увеличили. Но и по отношение на валежите се констатира тенденция към зачестяване на крайностите. Например, увеличаване броя на силните валежи. Докъде може да доведе това, показаха големите наводнения през последните години. Климатолозите ще продължат работата си, тъй като в климатичната карта на света все още има “бели петна”, особено що се отнася до Африка и Южна Америка.
Източник: http://www2.dw-world.de/bulgarian/
(2521 преглеждания)
Коментарите са собственост на потребителя, който ги е писал. Ние не носим отговорност за тяхното съдържание.
Изпращач | Свързани |
---|