Доклад на д-р Стефан Сергиев относно честването 75 г. БФШ
http://chessbg.com/news.php?i=view&id=464 - 15.12.2006

(Доклад изнесен от председателя на Българската федерация по шахмат д-р Стефан Сергиев, на тържественото честване 75 години Българска федерация по шахмат.)
...

Уважаеми господа ръководители на шахматните федерации от Балканските страни,

Уважаеми гости,

Дами и господа,

Благодаря ви, че се отзовахте на нашата покана и дойдохте да отбележим заедно 75-годишнината от създаването на Българската федерация по шахмат. Това важно събитие в живота на родния ни шахмат става на 31 май и 1 юни 1931 г. по време на Учредителния конгрес на Българския шахматен съюз в София. Този конгрес се явява естествен завършек на упорития труд за изграждането на стройна организация, която да обедини шахматистите и шахматните клубове в страната и да поеме организирането на шахматните прояви.

Шахматната игра в страната има богата история. Тя е толкова стара, колкото е стара и нашата държава. Тя е била позната още по времето на Първото българско царство. За това свидетелстват намерените при археологическите разкопки край Плиска и Велики Преслав костни фигурки, които археолозите определят като шахматни и датират към ІХ-Х век. Неоспорими доказателства, че шахматът е бил известен на българите и е имал широко разпространение в страната, се съдържат в знаменитото произведение на Йоан Екзарх "Шестоднев". Тези данни показват, че шахматната игра е била разпространена по българските земи няколко века по-рано от проникването й в Западна Европа в Испания и Италия. През средните векове българите са играели свой шах. Те са имали две разновидности на играта - боляр и буляр шах, които са просъществували чак до началото на ХХ век. Доказателства за това се намират в английски архивни източници. Няма друга европейска страна, която може да се гордее с такова шахматно минало.

В началото на ХІХ век в страната бързо започва да прониква класическата игра. В годините около Руско-турската освободителна война, в много от възрожденските ни градове от предбалкана, тя е била широко разпространена. След войната шахмат вече се играе в много градове. Той прониква чрез българските търговци общували със западните страни и Русия; чрез руските офицери; чрез български студенти следвали на запад. Първите апостоли на българския шахмат са Кунчо Кутинчев и Иван Салабашев. Двамата учат в Табор (Чехословакия), където научават правилата на играта и когато се връщат в страната стават нейни ревностни популяризатори.

Кунчо Кутинчев е от Русе. Работи в родния си град като просветен и театрален деец, след това е учител и директор на Първа мъжка гимназия в София. Той е официално признат за най-силен български шахматист от своите съвременници. В началото на ХХ век Кутинчев открива за шахмата Теодор Траянов - по-късно известен поет символист, шахматист и шахматен деятел. Той организира и първото неофициално първенство на страната през 1907 г. в София.

Иван Салабашев е от Стара Загора. Министър в няколко правителства. Още като учител в Бесарабия той популяризира шахмата. След това години наред е един от най-ревностните играчи на шах в "Юнион клуб" в София. Сред партньорите му са били такива велики българи като Стефан Стамболов и Пенчо Славейков. Не случайно тези двама апостоли на българския шах, макар и в напреднала възраст, застават начело на Софийския шахматен клуб при неговото създаване през 1922 г. - Иван Салабашев е избран за председател, а Кунчо Кутинчев, за почетен председател.

През 20-те години на миналия век назрява необходимостта от създаването на национална организация, която да обедини шахматистите и шахматните клубове, за да може те да участват и в организираните по това време вече шахматни олимпиади. Първият опит за организиране на Българския шахматен съюз е на Великден през 1928 г. в Търново. Благодарение неуморната дейност на Ксений Атанасов от Варна, който обикаля шахматните клубове в страната, изнася сеанси и агитира; на Фердинанд Хоринек от София, който дава немалко свои лични средства за подготовката и провеждането на учредителния конгрес и, разбира се, на Търновските шахматни деятели, които поемат домакинството, се поставя началото на нашата шахматна организация. Делегатите избират ръководство начело с Ф. Хоринек и приемат Устава на съюза. На другия ден започва първото държавно първенство. Но на това дело не било съдено да се реализира. Голямото земетресение в Южна България прекъсва турнира. Новоизбраното ръководство на Българския шахматен съюз не успява да се регистрира в съда. Не е регистриран и Устава. Шахматният съюз преди още да е започнал каквато и да е дейност се разпада. Трябва да минат 3 години, за да се роди той отново.

В началото на 1931 г. за председател на Софийския шахматен клуб е избран Теодор Траянов. По негова инициатива започва подготовката "за извикване към живот на Българския шахматен съюз". Апелът на Софийските шахматисти е посрещнат с ентусиазъм. Първи откликват варненци, които предлагат в дните на Учредителния конгрес в София да се проведе и двустранна среща между шахматистите на София и Варна.

На конгреса присъстват делегати от шахматните клубове в София, Варна, Плевен, Стара Загора, Пловдив, Оряхово, Лом и Враца. Те се смятат за учредители на Българския шахматен съюз. С абсолютно болшинство е избран Управителен съвет в състав: председател - Теодор Траянов (председател на Софийския шахматен клуб); подпредседатели Фердинанд Хоринек от София, индустриалец и Борис Данаилов от Варна, адвокат (подпредседател на Варненския шахматен клуб); секретар Найден Войнов; касиер-домакин Борис Неданов и съветници Ришард Русецки, Юрдан Илков от Пловдив, Г. Одрински от Плевен и К. Тодоров от Стара Загора.

Избрана е и контролна комисия в състав: Драгни Кандиларов от Варна, Б. Вазмов от Пловдив и Юрий Тошев от София.

През двата дни на конгреса се играе и мача между представителните тимове на Софийския и Варненския шахматни клубове. Той завършва с победа на софиянци - 10:6.

Уставът и ръководството на Българския шахматен съюз са регистрирани веднага в съда. От този момент започва бързото разрастване на шахматното движение в страната. Създават се нови клубове, организират се различни шахматни прояви - първенства и сеанси.

През 1933 г. във Варна се провежда Първия редовен конгрес на Българския шахматен съюз и веднага след него започва Първото държавно първенство. През 1934 г. русенските шахматисти осъществяват първата международна, междуклубна среща. Те гостуват на руманските си колеги от клуб "Тура" (Букурещ); правят се първите опити за издаване на шахматна литература. Ръководството на Българския шахматен съюз предприема редица действия "за пропагандиране на шахмата сред учащата се младеж и поемане ръководството на шахматната дейност в училищата и определяне мястото на шахмата като възпитателен фактор". Това са цитати от резолюциите на Втория конгрес на БШС. Едва ли трябва да убеждавам някого колко актуални са те и днес. Повратен момент в развитието на шахмата в страната е 1936 г. На 13 април в София гостува Александър Алехин. По това време великият шахматист е бил в Югославия, където изнася сеанси и беседи. Ръководството на Софийския шахматен клуб му отправя покана да посети София. Сеансът се провежда в Градското казино. Алехин играе срещу 40 шахматисти, като срещу 2, блинд. Сеансът продължава до късно през нощта и завършва при резултат

+26=10-4. Непосредствено след гостуването на Алехин, Българският шахматен съюз отправя молба до ФИДЕ и е приет за член на Международната федерация по шахмат. Ръководството на БШС приема с въодушевление поканата на Германския шахматен съюз за участие в Турнира на нациите в Мюнхен. Така българските шахматисти, ръководени от голямото си желание за изявя излизат на международното поле.

Без опит, без подготовка, без знания, трудно може да се разчита на успех. В Мюнхен, България остава на последното 21-во място. Това не отчайва ръководители и състезатели. Нали все отнякъде трябва да се започне.

Следващите години показват непрекъснат ръст в майсторството на първите ни шахматисти. През 1939 г. те участват на Олимпиадата в Буенос Айрес (Аржентина). Предприемането на това далечно и рисковано пътуване, без необходимите средства,говори за голяма любов, за желание за изява. България не може повече да стои в миманса. Българските шахматисти трябва да покажат, че не отстъпват на другите, че имат сили и възможности да се борят с тях. Представянето в Аржентина е много по-добро от Мюнхен, а Михаил Кантарджиев постига най-добър резултат на ІV дъска и получава специалната награда. През 1942 г. и 1943 г. България играе две срещи с разменено гостуване с Хърватска. И докато първата среща в София завършва с негативен резултат за нашия отбор - 5:11, то реваншът в Загреб е напълно успешен - 8:8. От 21 до 26 май 1943 г. в Русе и Гюргево се играе уникална среща между 3 национални гарнитури на България и Румъния - мъже, студенти и ученици. Всяка от тях от по 8 шахматисти, които се срещат по 4 пъти помежду си. Българите печелят и на 3-те фронта, а крайният резултат 66:30 красноречиво говори за явно превъзходство.

След края на Втората световна война шахматният живот в страната бързо се нормализира. Изгражда се нова структура на шахматното движение. Започва нормалното провеждане на републиканските първенства. Установяват се нови международни контакти. През 1945 г. се провежда среща между отборите на София и Белград; в първенството на България играят двама югославски майстори - Светозар Глигорич и Борислав Милич, а в първенството на Югославия - Александър Цветков и Олег Нейкирх. През 1946 г. се поставя и началото на Балканиадите. Истинското завръщане на българските шахматисти на международното спортно поле става през 1954 г. През април студентският национален отбор в състав: Николай Минев, Здравко Милев, Милко Бобоцов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов и Валентин Прахов дебютира на световното студентско първенство в Осло (Норвегия) и печели бронзовите медали. През септември България се появява и на шахматната олимпиада и се класира на 10-то място. В края на годината в Лайпциг, Антония Иванова става победителка в зоналния турнир за световно първенство за жени.

На олимпиадата в Москва през 1956 г. българските олимпийци потвърждават непрекъснатия си възход, като в крайното класиране заемат 6-то място. По този повод известният френски гросмайстор и журналист Осип Бернщайн пише: "Такава страна като България, която допреди 20 години не се и бележеше на шахматната карта, днес е голяма сила".

Само за 25 години от своето съществуване Българският шахматен съюз успява да изведе шахмата в страната до световно ниво.

Шахматните прояви през следващите години са многобройни и най-различни. Няма да ги проследявам, само ще отбележа върховите постижения:

1957 г.

Републиканската секция по шахмат организира в София зонален турнир за световно първенство за мъже. Шампионът на страната Олег Нейкирх разделя 2-4 място и се класира за участие в Междузоналния турнир.

1958 г.

България е домакин на V световно студентско първенство, което се провежда на Златните пясъци. Българските студенти се представят много добре като в крайното класиране заемат 2-ро място и печелят сребърните медали.

1959 г.

Студентският национален отбор в състав: Никола Пъдевски, Георги Трингов, Любен Попов, Илия Димитров и Николай Радев, треньор Радко Бобеков, става световен шампион от първенството в Будапеща, а Г. Трингов постига 12 т. от 13 партии, на ІІ дъска, най-добър резултат сред всички участници.

На световното първенство за юноши в Мюнхенщай (Швейцария), Йосиф Стефанов печели сребърен медал;

1960 г.

На олимпиадата в Лайпциг (ГДР), българскишят шахматист Милко Бобоцов покрива нормата за гросмайстор и става първият български шахматист носител на това високо шахматно звание;

На световното първенство за глухи в Порторож (Юг) Емил Лулчев става световен шампион.

1961 г.

В София се провежда 32-ия конгрес на ФИДЕ, което е признание за авторитета и възможностите на българското шахматно движение.

1962 г.

В казиното на Златни пясъци се играят партиите от ХV Олимпиада по шахмат. След нейното завършване, членовете на съветския отбор посещават 13 от големите шахматни центрове в страната, където изнасят сеанси на едновременна игра. В тях вземат участие 384 шахматисти. Този непосредствен допир с най-добрите представители на руската шахматна школа дава мощен тласък в по-нататъшното развитие на шахмата в страната.

На Златните пясъци се провежда и V Европейско железничарско първенство на USIC и световното първенство на организацията на глухите шахматисти.

1964 г.

Георги Трингов става победител в зоналния турнир за световно първенство в Кечкемет (Унг).

1968 г.

На Олимпиадата в Лугано (Швейцария) българският национален отбор се класира на 3-то място и печели бронзовите медали. Имената на Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев и треньора Павел Иванов са записани със златни букви в историята на българския шахмат. Г. Трингов става победител на ІІ дъска и печели златния медал.

1974 г.

В Меделин (Колумбия) националният отбор за жени повтаря подвига на мъжете, като става 3-ти на Олимпиадата. Този успех е извоюван от Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева и треньора Александър Цветков.

През същата година, на Олимпиадата в Ница (Фр) мъжкият състав разделя 3-4 място в крайното класиране, но остава 4-ти по допълнителни показатели.

1983 г.

Пловдив е домакин на финалите на VІІІ европейско отборно първенство за мъже.

На световното първенство за юноши в Белфор (Фр) Кирил Георгиев става световен шампион. Неговият успех дава мощен тласък на развитието на детско-юношеския шахмат в страната. Активизира се националната школа. В редица градове се изграждат местни школи, в които се обучават стотици млади шахматисти; провеждат се републикански първенства на пионерските дружини. Откритите турнири се утвърждават като школа за повишаване на спортното майсторство. Всичко това бързо дава резултати.

През 1986 г. Катрин Аладжова става световна шампионка за девойки до 16 г. на първенството в Рио Галегос (Арж).

1989 г. е българската година на световния детско-юношески шахмат. Четирима наши млади представители печелят световните титли от първенствата на планетата - Антоанета Стефанова (до 10 г.), Веселин Топалов (до 14 г.) и Катрин Аладжова (до 18 г.) в Агуадиля (Пуерто Рико) и Васил Спасов (до 20 г.) от Тунха (Колумбия).

1990 г.

Веселин Топалов е 3-ти на първенството в Сингапур сред 16-годишните, а Виолета Радинска - трета сред връстничките си.

От тази година започват нашите успехи и на европейските първенства. След Петър Великов, Крум Георгиев и Венцислав Инкьов спечелили първите медали в началото на 70-те години, сега идва ред на новото поколение български шахматисти да отстоява завоеванията на българската шахматна школа и го прави убедително. Владимир Георгиев става 2-ри на Европейското индивидуално първенство за юноши до 16 г. Антоанета Стефанова е европейска шампионка за девойки до 14 г. от Римавска Собота (Чехословакия) през 1992 г. В продължение на 2 години - 1994 г. и 1995 г., титлата при 20-годишните е българска. Силвия Алексиева и Мария Велчева доказват, че нямат равни сред връстничките си на континента.

Демократичните промени в страната през последните години се отразиха положително и върху шахматното ни движение. В резултат на настъпилата реорганизация се изградиха повече от 100 шахматни клуба, които са самостоятелни юридически лица, които сами организират своята дейност. Водещите ни шахматисти получиха широк достъп до силните шахматни турнири в Западна Европа. Българската шахматна федерация , с помощта на спонсори организира 4 много силни турнира във ваканционно селище "Елените". Всичко това се отрази положително върху развитието на високото спортно майсторство. През тези години се утвърдиха в световния шахматен елит Веселин Топалов, Кирил Георгиев, Васил Спасов и Александър Делчев при мъжете и Антоанета Стефанова и Маргарита Войска при жените. В същото време, оттеглянето на държавата от детско-юношеския шахмат постави трудно разрешими проблеми пред редица клубове. Много от тях ограничиха дейността си. Но голямата любов към шахмата, осъзнатата полза от шахматните занимания, особено за подрастващите, даваха сили на шахматните ръководители по места да се борят с трудностите и да намират пътища да ги преодоляват. Тук голяма помощ ни оказаха и кметовете на общини и бизнесмените. Смея смело да заявя, че без тяхната всеотдайност и отзивчивост, нямаше да го има днешното талантливо младо шахматно поколение. Искам да благодаря от името на членовете на Управителния съвет на БФ Шахмат и нашите шахматни клубове на кметовете на Варна, Пловдив, Плевен, Велико Търново, Сливен, Видин, Враца, Силистра, Дупница, Перник, Стара Загора, Мездра и др. за положителното им отношение към шахмата и за всичко което са направили и правят през годините. Не споменавам имена, тъй като през последните 10-15 години много от кметовете в тези градове се смениха. Но шахматните традиции останаха.

Искам да благодаря на бизнесмените Атанас Попов,Васил Божков, Младен Гочев, Стоян Сариев, Янко Кесаровски, Огнян Равнинов, Стоян Атанасов, Атанас Йорданов и много други (тук едва ли ще успея да изброя всички, затова моля да бъда извинен за пропуснатите имена), които отделяха и отделят от личните си средства за да го има българския шахмат.

С общи усилия успяхме да преодолеем трудностите. Водещите ни български шахматисти продължиха да печелят турнир след турнир. Много вървят по техния път. През годините авторитетът на българския шахмат са защитавали 33 гросмайстори (26 мъже и 7 жени) и 101 международни майстори (80 мъже и 21 жени).

Днес българският шахмат се радва на голяма популярност. Българските шахматисти са авторитетни и уважавани личности. През 2005 г. те събраха под един покрив в нашата страна 5 световни титли - нещо което не е било по силите дори и на най-шахматните нации в света.

Веселин Топалов спечели безапелационно турнирът за световната титла в Сан Луис (Аржентина) и стана 18-ия световен шампион;

Антоанета Стефанова спечели световната титла за жени от първенството в Елиста (Калмикия) през 2004 г.;

През същата 2004 г. Веселин Георгиев за втори път стана светове шампион сред шахматистите с увреден слух.

Любчо Спасов стана световен шампион за ветерани, а

Петко А. Петков е многогодишен световен шампион по шахматна композиция в раздела на обратните матове. Той е начело във вечната световна ранг листа на проблемистите.

Успехите на българските шахматисти през годината затвърдиха младите Мариян Бойчев, спечелил сребърен медал от световното първенство за деца до 14 г. от Белфор (Фр) и Киприян Бербатов, разделил 1-3 място от Европейското първенство за момчета до 10 г. от Херцег Нови (Сърбия и Черна гора), останал с бронзов медал по допълнителни показатели.

През последните години много добри резултати в развитието на детско-юношеския шахмат постигнаха плевенските шахматни клубове "Спартак" - Плевен 21, "Дракон" и "Плевен" 21, Варненският шахматен клуб "Г. Даскалов", ШК "Виктори" (Бл), ШК "Лукойл Нефтохимик" (Бс); шахматните клубове в Казанлък - Алехин и Казанлък, в Разград, СШК "Враца", ШК "Дунав" (Рс), клубовете в Червен бряг, Белослав, Габрово, Дряново и др. Благодаря на треньорите Христина Илиева, Коста Ангелов, Светла Йорданова, Димитър Раев, Живко Жеков, Марин Денев,Марин Атанасов. Борислав Атанасов, Пламен Стефанов, Росен Русев, Красен Николов, Теодоси Костадинов, Борис Христов, Илия Величков, братята Иван и Йордан Стойнов и много други, които работят всеотдайно, преодолявайки трудностите, подготвят утрешната шахматна смяна на страната.

Настоящият празник българските шахматисти посрещат с богата дейност. През годината успешно беше реализиран спортният календар. Организирахме и проведохме допълнително студентско индивидуално първанство, първенство на хората с увреждания; на лишените от свобода. Беше проведен открит турнир на София, в който взеха участие 136 шахматисти.

Последните дни преди настоящото честване бяха много напрегнати и наситени с богата дейност. Организирахме и проведохме кръгови гросмайсторски турнири за мъже и жени в София. (Такива турнири в нашата столица не е имало от 30 години.); организирахме конкурс-викторина "Познавате ли българския шахмат?" в който взеха участие 47 любители на шахмата. Радващо е, че сред тях преобладават младите. Подготвихме и издадохме албум "Българският шахмат в снимки", "Страници от историята на българския шахмат" и том 1 от Избрани партии от републиканските отборни първенства по шахмат. Под печат е "Личностите в българския шахмат". С Министерството на отбраната подписахме Меморандум за съвместна дейност, с който значително ще се подобри материалната база и условията за развитие на шахмата в градовете и населените места, където са дислоцирани войнски поделения. Предстои подписването на подобни споразумения и с Министерството на образованието и науката за навлизането на шахмата в училищата и висшите учебни заведения; и с Министерството на културата за съвместна дейност с читалищата.

Богата дейност развиха и реализираха и редица шахматни клубове. В курортния комплекс "Слънчев бряг", ШК "Лукойл - Нефтохим" проведе V мемориал "Георгиев - Кесаровски", в Чирпан и Стара Загора местните шахматни клубове със съдействието на кметовете на общините и с подкрепата на народния представител Трифон Митев проведоха редица мероприятия обединени в ІІІ мемориал "Васил Калчев"; във Видин бе проведен VІІІ мемориал "Найден Войнов"; в Благоевград ШК "Виктори" проведе открит турнир по ускорен шах за студенти; ШК "Хемус" продължи добрата традиция с организирането и провеждането на ХІV мемориал "Бахаров", в памет на незабравимия наш деятел и организатор Никола Бахаров. Проведени бяха още много други шахматни прояви.

Уважаеми дами и господа,

Седемдесет и пет години са повод не само за равносметка, за преценяване на изминатия път и постигнатите резултати, но и за набелязване на предстоящите задачи, очертаване пътя по който ще вървим за в бъдеще.

Постигнатото ни задължава да работим всеотдайно за превземане на нови рубежи, за постигане на още по-големи успехи. Преди всичко усилията трябва да бъдат насочени към създаване на условия за разкриване на шахматните таланти, тяхното развитие и реализация; към още по-широкото навлизане на шахмата в бита на хората, защото ползата от неговото практикуване е безкрайна. Трябва да продължи обогатяването на спортния календар и реализирането на нови инициативи; разширяването на международните контакти.

Надявам се, че в много скоро време ще бъде реализирана мечтата на няколко поколения български шахматисти да имат свой собствен дом.

Всичко това ние ще постигнем само ако вървим заедно ръка за ръка, ако имаме вашата подкрепа, подкрепата на деятелите, на шахматистите, бизнесмените, кметовете и политиците. Подкрепата на правителството. Защото развитието на нашия спорт, развитието на шахмата , не е самоцел. То е в интерес на всички, в интерес на нацията, в интерес на България.

Сега ви каня да празнуваме, но не забравяйте, че още от утре ни чака много работа.

За бъдещите успехи на шахмата в България.

Благодаря ви за вниманието.

9 декември 2006 г.

НДК, София

(Доклад изнесен от председателя на Българската федерация по шахмат д-р Стефан Сергиев, на тържественото честване 75 години Българска федерация по шахмат.)